"Заветът на Кубрат"

Уводен материал от Методи Кирчев в съюзното списание

(януари 1925)

КУБРАТ ще следва завета на прабългарския цар Кубрат, който е завещал царството си на своите пет синове със следния символически пример:

"Виждате ли тези пет пръчки в снопа? Опитайте се да счупите снопа! Това е невъзможно! Разтурете, обаче, снопа и вземете пръчките поотделно. Вижте как лесно се чупят!"

България е дело на нашите деди, на многобройните поколения, които са живели преди нас. Ние всички сме свързани с тях, нашият ум сърце и добродетели са само едно продължение на миналото.

"Мъртвите продължават своя живот в нас!"

Ние ще пазим завета на Кубрата и България, тъй както ни е даден от историята.

Никой няма право да разделя българския народ на противоположни обществени групи, които да поставя във взаимна изтребителна борба. Всички класи и съсловия, като дадени икономически категории, имат еднакво право на съществувание и развитие.

Класите и съсловията не се унищожават с политическата власт, защото не са създадени от нея. Те са исторически продукт на икономическата действителност. Нито пък средствата за производство се намират случайно в ръцете на техните собственици: това е станало по силата на многовековен икономически процес, където политическата власт е само един спомагателен, но не решающ фактор. Решителните фактори носят името икономическа необходимост.

Няма по-големи врагове за България от тези, които я разделят на враждуващи класи и съсловия. В периоди на национален упадък винаги се намират престъпни демагози или болни илюзионисти, които използуват класовия или съсловен егоизъм, за да разпалят гражданската война.

КУБРАТ организира за една законна отбрана здравите национални елементи, за да спре националния упадък, който настъпи подир войните, и да помогне на България наново да се издигне.

(Сп. "Кубрат", № 15, 31 януари 1925 г., с. 2)