(24 януари 1925 г.)
1. Аз съм българин, горд, че съм се родил такъв. За България и нейните идеали готов съм да умра.
2. Кубратизмът, роден на бойното поле, е страж на честта и традициите на отечеството.
3. Аз съм кубратист. Завета Кубратов ще пазя. Приятел съм на всички и най-близък по сърце до трудещите се и бедни българи.
4. Аз съм потомък на Крума Страшни. Смърт на рушвета, полумерките и корупцията в държавата!
5. Аз вярвам, че с труд и постоянство Златният век на Симеона Велики пак ще се върне за моя народ.
6. Аз чувствувам с болка на сърцето раната на инвалида, плача на вдовицата и сирачето, на падналите български войници, мизерията и тъгата на прокудените от родните им огнища бежанци. От залъка си ще откъсна, но ще им помогна.
7. Аз чувствувам пороците на своето племе и за да ги победя ще бъда точен на думата си, ще обмислям преди да действувам, ще скъщя времето си и ще дисциплинирам труда си.
8. Аз съм българин! Чрез теб, Българийо, ще се науча да обичам человечеството.
9. Веднъж в седмицата ще прочитам моя катехизис, за да събуждам в себе си духа на Кубрата, Крума и Симеона за славата на моето отечество.
(Сп. "Кубрат", год. I, № 14, 24 януари 1925 г., с. 2)
Няма коментари:
Публикуване на коментар