Българският народен съюз "Кубрат" (БНСК) е създаден през октомври 1922 г. от група висши офицери от запаса-генералите Владимир Вазов, Борис Сирманов, Георги Тодоров, Г. Ценов и др., с цел противопоставяне на следвоенните революционни тенденции и политическа криза, за съпротива срещу земеделския режим и борба с комунистическото движение. Същевременно организацията си поставя за цел да пропагандира и утвърждава нравствени и политически качества, да формира единомислие по основните актуални политически въпроси, стоящи пред българското общество. Правителството на БЗНС предприема силови мерки, с което осуетява проявите на организацията. Лишен от възможност за легална изява, БНСК се ориентира към Народния сговор, оказва подкрепа с участието на свои членове на преврата от 9 юни 1923 г. и се влива в Сговора. Борбите сред деветоюнците, съпротивата на комунистите и земеделците активизират през есента на 1924 г. някои кубратистки дейци. С едно именното списание и изработването на основни устройствени документи в периода декември 1924 г.-март 1925 г. БНСК легитимира своето присъствие на политическата сцена.
"Кубрат демонстрира привързаност към демократичното политическо устройство, парламентарния ред и партийната система, обявява се против диктатурата, разграничава се категорично от фашизма. Паралелно с това чрез печата и практиката си БНСК осъществява популяризиране на някои постановки от италианския фашизъм, както и негови практики. Основните идеологически постановки на съюза се основават на разбирането, че общественият живот трябва да почива на ясно обосновани принципи и въведени в норма добродетели, като дълг, дисциплина, компетентност, йерархия, труд и т.н. Идейният арсенал на организацията включва консервативни постановки и заемки от фашистката идеология и практика. Кубратистите силно се влияят от италианския фашистки първообраз и имат несъмнена важна роля за популяризирането на фашистката теория и практика в български условия. Същевременно организацията утвърждава разбирането, че българското политическо развитие трябва да се движи по самобитен свой път. Централен момент в идеологията на съюза е акцентирането на заветите на Кубрат.
"Кубрат" въвежда парамилитаристичното начало в обществения живот. (йерархично военизирана структура, използване на униформи и военизирани ритуали, включително военизирани паради) и чрез своите ритуали и символика демонстрира стил на поведение, типичен за фашистките и фашизоидни организации в Европа.
Под ръководството на ген. Борис Сирманов съюзът се развива възходящо до началото на 30-те години, осъществява сравнително широка и редовна печатно-пропагандна дейност. Кубратистите участват в някои съвместни акции с формации на запасното войнство и други, сродни на БНСК организации.
Поради идейни и тактически различия не се осъществява замисляното (и на моменти изглеждащо много близко) обединение със Съюз Българска Родна Защита (СБРЗ)-БНСК не се обявява против масонството и евреите, симпатизира на групата на Ляпчев в Демократическия сговор, на военния министър ген. Ив. Вълков и на Ив. Михайлов от ВМРО.
Членската маса на организацията включва запасни военни, представители на средните социални среди (търговци, занаятчии, служители в стопански и финансови предприятия), лица от инженерно-техническата интелигенция, преобладаващо маса от големите градове и преди всичко столицата. С известна условност може да се приеме, че в зенита на развитието си "Кубрат" брои около 15 хил. членове. Основни печатни органи на БНСК са списанието и вестникът "Кубрат".
В началото на 30-те години "Кубрат" се преориентират към по-категорична критика на партийно-парламентарната система, акцентира на необходимостта от замяна на партиите от нова партийна сила. По същото време съюзът изживява и организационна криза , следствие на която дейността му затихва през 1933 г. През 1936 / 37 г. кубратистите правят опит да се адаптират към променения политически климат в страната. Новата социалнополитическа ситуация не позволява на БНСК да разгърне дейност, но отделни кубратистки групи продължават да съществуват почти до есента на 1944 г.
В политическото пространство организацията заема важно място с включването на запасното войнство и консервативно ориентирани среди в ориентиран към традициите десен, консервативен проект, повлиян и фактически пропагандиращ фашизма, без да се отказва от националните специфики.
(Поппетров, Н. - Социално наляво, национализмът-напред". С., 2009 г., с. 79-80)
Няма коментари:
Публикуване на коментар